прибуташе

Речник на българския език

1. прибуташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

прибуташе е производна форма на прибутам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прибуташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

прибуташе е производна форма на прибутам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).