прибутаха

Речник на българския език

1. прибутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прибутаха е производна форма на прибутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прибутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прибутаха е производна форма на прибутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).