прибутал

Речник на българския език

1. прибутал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибутал е производна форма на прибутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибутал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибутал е производна форма на прибутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибутал — мин. деят. св. прич. м. р.

прибутал е производна форма на прибутам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прибутал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прибутал е производна форма на прибутам (мин. деят. несв. прич. м. р.).