прибута

Речник на българския език

1. прибута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прибута е производна форма на прибутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прибута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прибута е производна форма на прибутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прибута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прибута е производна форма на прибутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).