прибулил съм

Речник на българския език

1. прибулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прибулил съм е производна форма на прибуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прибулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прибулил съм е производна форма на прибуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).