прибулил си

Речник на българския език

1. прибулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прибулил си е производна форма на прибуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прибулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прибулил си е производна форма на прибуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).