прибулил е

Речник на българския език

1. прибулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибулил е е производна форма на прибуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибулил е е производна форма на прибуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).