прибулило е

Речник на българския език

1. прибулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибулило е е производна форма на прибуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прибулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибулило е е производна форма на прибуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).