прибулили

Речник на българския език

1. прибулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прибулили е производна форма на прибуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прибулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прибулили е производна форма на прибуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).