прибулила е

Речник на българския език

1. прибулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прибулила е е производна форма на прибуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прибулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прибулила е е производна форма на прибуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).