прибулил

Речник на българския език

1. прибулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибулил е производна форма на прибуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибулил — мин. деят. св. прич. м. р.

прибулил е производна форма на прибуля (мин. деят. св. прич. м. р.).