прибрал съм

Речник на българския език

1. прибрал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прибрал съм е производна форма на прибера (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прибрал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прибрал съм е производна форма на прибера (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).