прибрала

Речник на българския език

1. прибрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прибрала е производна форма на прибера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прибрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прибрала е производна форма на прибера (мин. деят. св. прич. ж. р.).