прибрал

Речник на българския език

1. прибрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибрал е производна форма на прибера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибрал — мин. деят. св. прич. м. р.

прибрал е производна форма на прибера (мин. деят. св. прич. м. р.).