приболите

Речник на българския език

1. приболите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

приболите е производна форма на приболя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. приболите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

приболите е производна форма на прибода (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).