прибола

Речник на българския език

1. прибола — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прибола е производна форма на прибода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прибола — мин. деят. св. прич. ж. р.

прибола е производна форма на прибода (мин. деят. св. прич. ж. р.).