пречупила

Речник на българския език

1. пречупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пречупила е производна форма на пречупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пречупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пречупила е производна форма на пречупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).