пречупи

Речник на българския език

1. пречупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пречупи е производна форма на пречупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пречупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пречупи е производна форма на пречупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пречупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пречупи е производна форма на пречупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пречупи — повелително наклонение, ед. ч.

пречупи е производна форма на пречупя (повелително наклонение, ед. ч.).