пречупело

Речник на българския език

1. пречупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пречупело е производна форма на пречупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пречупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пречупело е производна форма на пречупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).