пречупел

Речник на българския език

1. пречупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречупел е производна форма на пречупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пречупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пречупел е производна форма на пречупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).