пречистил

Речник на българския език

1. пречистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречистил е производна форма на пречистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пречистил — мин. деят. св. прич. м. р.

пречистил е производна форма на пречистя (мин. деят. св. прич. м. р.).