пречиствал

Речник на българския език

1. пречиствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречиствал е производна форма на пречиствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пречиствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречиствал е производна форма на пречиствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пречиствал — мин. деят. св. прич. м. р.

пречиствал е производна форма на пречиствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пречиствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пречиствал е производна форма на пречиствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).