пречило

Речник на българския език

1. пречило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пречило е производна форма на преча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пречило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пречило е производна форма на преча (мин. деят. св. прич. ср. р.).