пречело

Речник на българския език

1. пречело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пречело е производна форма на преча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пречело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пречело е производна форма на преча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).