пречели

Речник на българския език

1. пречели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пречели е производна форма на преча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пречели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пречели е производна форма на преча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).