прецъфтяло е

Речник на българския език

1. прецъфтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прецъфтяло е е производна форма на прецъфтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прецъфтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прецъфтяло е е производна форма на прецъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прецъфтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прецъфтяло е е производна форма на прецъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).