прецъфтяло

Речник на българския език

1. прецъфтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прецъфтяло е производна форма на прецъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прецъфтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прецъфтяло е производна форма на прецъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прецъфтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прецъфтяло е производна форма на прецъфтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прецъфтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прецъфтяло е производна форма на прецъфтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).