прецъфтяла

Речник на българския език

1. прецъфтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прецъфтяла е производна форма на прецъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прецъфтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прецъфтяла е производна форма на прецъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прецъфтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

прецъфтяла е производна форма на прецъфтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прецъфтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прецъфтяла е производна форма на прецъфтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).