прецъфтявал е

Речник на българския език

1. прецъфтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прецъфтявал е е производна форма на прецъфтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прецъфтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прецъфтявал е е производна форма на прецъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прецъфтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прецъфтявал е е производна форма на прецъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).