прецъфтявал

Речник на българския език

1. прецъфтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прецъфтявал е производна форма на прецъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прецъфтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прецъфтявал е производна форма на прецъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прецъфтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прецъфтявал е производна форма на прецъфтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прецъфтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прецъфтявал е производна форма на прецъфтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).