преценило

Речник на българския език

1. преценило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преценило е производна форма на преценя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преценило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преценило е производна форма на преценя (мин. деят. св. прич. ср. р.).