прецедило

Речник на българския език

1. прецедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прецедило е производна форма на прецедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прецедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прецедило е производна форма на прецедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).