прехвърчал си

Речник на българския език

1. прехвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал си е производна форма на прехвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прехвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал си е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прехвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал си е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. прехвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал си е производна форма на прехвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. прехвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал си е производна форма на прехвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. прехвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал си е производна форма на прехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).