прехвърчало си

Речник на българския език

1. прехвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало си е производна форма на прехвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прехвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало си е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прехвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало си е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. прехвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало си е производна форма на прехвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. прехвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало си е производна форма на прехвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. прехвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало си е производна форма на прехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).