прехвърчавал

Речник на българския език

1. прехвърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехвърчавал е производна форма на прехвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прехвърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехвърчавал е производна форма на прехвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прехвърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

прехвърчавал е производна форма на прехвърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прехвърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прехвърчавал е производна форма на прехвърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).