префърцуняло

Речник на българския език

1. префърцуняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

префърцуняло е производна форма на префърцуням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. префърцуняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

префърцуняло е производна форма на префърцуням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. префърцуняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

префърцуняло е производна форма на префърцуням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. префърцуняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

префърцуняло е производна форма на префърцуням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).