префучавал

Речник на българския език

1. префучавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

префучавал е производна форма на префучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. префучавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

префучавал е производна форма на префучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. префучавал — мин. деят. св. прич. м. р.

префучавал е производна форма на префучавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. префучавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

префучавал е производна форма на префучавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).