префинило

Речник на българския език

1. префинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

префинило е производна форма на префиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. префинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

префинило е производна форма на префиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).