префинила

Речник на българския език

1. префинила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

префинила е производна форма на префиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. префинила — мин. деят. св. прич. ж. р.

префинила е производна форма на префиня (мин. деят. св. прич. ж. р.).