преучил е

Речник на българския език

1. преучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преучил е е производна форма на преуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преучил е е производна форма на преуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).