преучил

Речник на българския език

1. преучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преучил е производна форма на преуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преучил — мин. деят. св. прич. м. р.

преучил е производна форма на преуча (мин. деят. св. прич. м. р.).