преучел

Речник на българския език

1. преучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преучел е производна форма на преуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

преучел е производна форма на преуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).