преутвърдяло

Речник на българския език

1. преутвърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преутвърдяло е производна форма на преутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преутвърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преутвърдяло е производна форма на преутвърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).