преутвърдял

Речник на българския език

1. преутвърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преутвърдял е производна форма на преутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преутвърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

преутвърдял е производна форма на преутвърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).