преутвърдило

Речник на българския език

1. преутвърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преутвърдило е производна форма на преутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преутвърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преутвърдило е производна форма на преутвърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).