преутвърдил

Речник на българския език

1. преутвърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преутвърдил е производна форма на преутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преутвърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

преутвърдил е производна форма на преутвърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).