преуспеело

Речник на българския език

1. преуспеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преуспеело е производна форма на преуспея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преуспеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преуспеело е производна форма на преуспея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).