преупълномощавал си

Речник на българския език

1. преупълномощавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал си е производна форма на преупълномощавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. преупълномощавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал си е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. преупълномощавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал си е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).