преупълномощавал е

Речник на българския език

1. преупълномощавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал е е производна форма на преупълномощавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преупълномощавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал е е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преупълномощавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал е е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).