преупълномощавало е

Речник на българския език

1. преупълномощавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преупълномощавало е е производна форма на преупълномощавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преупълномощавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преупълномощавало е е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преупълномощавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преупълномощавало е е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).